Фотографът, който откри личността на жената
Преди месец на 74 години почина легендарният фотограф Петер Линдберг. Много наши фешън фотографи признават, че са се учили от него, и дружно с Нюман го поставят високо в персоналните си ранглисти.
За своя кондензиран със събития живот той съумя да увековечи най-големите хубавици на столетието, снима неповторимите корици на паметни фешън списания и научи стилния свят да цени естествената хубост на дамата. Миналото лято Линдберг даже реализира взаимен план със скандалната господарка на Кенсингтънския дворец Меган Маркъл. Художникът
прекатурна визиите за портретна и фешън снимка,
по този начин както преди време Карл Лагерфелд прекатурна цялата модерно промишленост.
Животът на Петер Линдберг стартира в немския промишлен град Дуисбург и както наподобява, бъдещето не му дава обещание кой знае какво. Останало без майка от ранна възраст, момчето пораства в дребна къщичка дружно с брат си и татко си, който е безусловно безучастен към изкуството. Но самият Петер още от дете е пристрастен от прелестното. Като младеж отпътува да работи в Швейцария, където се заема да оформя витрините в комерсиалния център. Тъй като живее на границата с Нидерландия, летните си ваканции фамилията прекарва на крайбрежието на Нордвийк. Безкрайните пусти плажове и индустриалните пейзажи на родния град се запечатват в паметта на Петер и по-късно оказват мощно въздействие върху неговото творчество. По-късно Линдберг се мести в Берлин. Нощем си изкарва прехраната като шлосер в цех, а денем мечтае за кариерата на художник. През 1960 година той постъпва в Берлинската художествена академия. " От всичко най-вече ме порази това
какъв брой остаряла се оказа програмата
Всички живописни и фотографски техники се преподаваха по най-стандартния и старомоден метод " - ще признае по-късно той в едно изявление. Самият Петер мечтае за независимост. Скоро потегля по стъпките на най-големия си кумир - Винсент ван Гог, и посещава Арл, а по-късно потегля на автостоп на странствуване из Испания и Мароко.
След две години младият актьор се завръща в Германия. Изучава нереално изкуство в Крефелд и още като студент получава предложение да изложи свои работи в известната авангардна изложба " Дениз Рене ". В началото на 70-те години Линдберг стартира да се увлича от фотографията и две години е помощник на дюселдорфския фотограф Ханс Люкс. Когато през 1971 година става чирак на майстора, снимащ най-вече комерсиални планове, младокът съвсем нищо не схваща от занаята. Получава работата не поради качествата си, а единствено тъй като е другар на Люкс. В тези години Линдберг още няма искания да е фотограф, само че твърдо знае, че всичко, което желае, е да поддържа връзка с хората и да основава изкуство със личните си ръце.
В студиото на Люкс прохождащият художник е изумен от това по какъв начин неговият ментор
работи със светлината и оборудването
Новото занятие по този начин го гълтам, че го тласка да отвори свое лично малко ателие в Дюселдорф. Това е крачката към международната популярност. Една от първите популярни фотоси на Линдберг няма нищо общо с стилната промишленост, а и даже и по-късно той постоянно ще се разграничава от нея. Дебютът на младия фотограф е реклама за тютюневата компания Samson, която продава продуктите си, съпроводени от указания по какъв начин клиентът самичък да си свие цигара. И по този начин Линдберг отпътува за Амстердам, където снима по какъв начин непознати си завиват тютюн. Още през цялото време осъзнава, че режисираната снимка не е за него. Той цени естествения живот и само в него вижда особена хубост. Всеки от тези снимки приказва самичък за себе си.
Вече оформящият се негов жанр и неповторимата му визия стартират да носят плодове. През 1977 година фотографът получава позвъняване от фамозния графичен дизайнер и арт директор на списание Twen Уили Флекхаус с предложение за съдействие. Това дава на Петер опцията да снима фото ревю за френския бранд Kenzo, който се планува да заеме 10 страници от стилното списание Moda & Vonen. " Заснех тази поредност изцяло неосъзнато - ще каже след това той. - Нямах никакъв опит в сходни фото сесии. Бях осведомен с няколко работи на Ханс Ферер, Ъруин Пен и Ричард Аведон и това беше всичко. Направих си декор от няколко части цветни тъкани 4 х 8 метра. По него имаше доста дребни точки като на зърниста бленда. Ето по този начин снимах материала, който за времето си беше много необикновен ".
След този опит именитите издания
стартират да засипват художника с преференциални оферти
Първи се обаждат от " Щерн ", които го канят в Париж с думите: " Ние ще ви дадем 14 страници, просто ни направете същата фотография ". След това контракт му предлага Marie Claire, а след това с фотографа се свързва и арт шефът на американския " Вог " Александър Либерман. Но макар примамливите предложения стилът на стилната снимка през 80-те години не импонира креативен на Линдберг. Наложилите се тогава стандарти за това по какъв начин би трябвало да наподобява една жена на корицата са безусловно неприемливи за него. Той не желае да взе участие в основаването на следващия облик на гримираната героиня от Пето авеню, която преди малко е излязла с кученцето си от личната лимузина. Затова създателят подхваща много опасен, само че заслужаващ почитание ход: той отхвърля на Либерман, като декларира, че не вижда дамите такива, каквито ги демонстрира " Вог ".
В отговор Либерман предлага на фотографа да му гостува в Щатите, с цел да му покаже своята визия за женската хубост. Петер приема и отпътува за Лос Анджелис. Заедно с най-известните модели тогава като Татяна Патиц, Линда Еванжелиста, Кристи Търлингтън, Карен Александър, Рейчъл Уилямс и Естел Холидей художникът се насочва към плажа. Облича хубавиците в елементарни бели ризи и ги моли да не се гримират: за него е значима естествената им хубост. С готовите фотографии Линдберг се връща в Ню Йорк и занася досието в редакцията на Vogue. Но редакторите на изданието единствено подвигат плещи, те просто не знаят какво да вършат с сходни фотоси. В последна сметка ги разгласяват в някаква колонка на тематика по какъв начин може да изглеждате добре на плажа с рошава коса. Светът на " Вог " още не е подготвен да одобри експериментатора. Но скоро ще се откри онази, която ще оцени гения му по достолепие.
През 1888 година постът основен редактор на най-известното фешън списание заема Ана Уинтур. Тя още веднъж кани Петер да направи фото сесия за Vogue, който жест на него му подсказва, че модерно промишлеността към този момент не е същата. За фотосите фотографът избира не най-модните, а най-умните модели - Наоми Кембъл, Линда Еванджелиста, Татяна Патиц, Синди Крауфорд и Кристи Търлингтън. Именно с тях той основава запаметяващ се жанр, който става знаков за 90-те години на предишния век. Облечени в елементарни облекла, без грим, манекенките театралничат в естествени пози и гледат право в очите читателя от страниците на списанието. Този миг става повратен в стилния свят. Всеки нов брой на списанието преплита хубостта с личността на дамата, а не с нейния обществен статус. Така благодарение на Линдберг се ражда и терминът " супермодел ". " Когато фотографирам модела - споделя той, - най-много ме интересува неговото лице, неговата персона ".
Черно-бялата снимка е неговата пристрастеност
Художникът до последно недолюбва цифровите фотоапарати; твърди, че му липсва тъмната стаичка, в която се демонстрира лентата.
Последната работа на Питер Линдберг е обложката на последния, септемврийския брой на английското издание на " Вог ", за което той снима за първи път през 1992 г. Задно с поканената в качеството й на редактор брачна половинка на принц Хари Меган Маркъл и основния редактор Едуард Енифул в продължение на седем месеца фотографът основава серия фотоси, отдадени на женската мощ. Под мотото " Силата на смяната " на първа страница се появяват 15 дами, " новаторки, обединени от безстрашието в превъзмогването на компликациите ". Първоначално Енифул има концепцията на корицата да е единствено Меган Маркъл, само че херцогинята преценя, че това би било много нескромно от нейна страна. За свои героини Маркъл избира активистката за психическо здраве Адвоя Абоя, министър-председателката на Нова Зеландия Джасинда Ардерн, африканската бежанка и манекенка Адут Акеч, сомалийската боксьорка Рамила Али, балерината Франческа Хейуорд и други забележителни дами. Последното място на обложката редакторите оставят свободно - това е мястото, предопределено за всяка една от читателките на Vogue.
Малко преди гибелта си Линдберг споделя какво мощно усещане са му създали инструкциите на Меган Маркъл по телефона в навечерието на фотосите. Херцогинята поискала да бъде разкрита естествената хубост на всички участнички във фото сесията и споделила, че би желала да види луничките им. А фотографът отвърнал: " За мен няма нищо по-просто от това. Аз ги боготворя! "
За своя кондензиран със събития живот той съумя да увековечи най-големите хубавици на столетието, снима неповторимите корици на паметни фешън списания и научи стилния свят да цени естествената хубост на дамата. Миналото лято Линдберг даже реализира взаимен план със скандалната господарка на Кенсингтънския дворец Меган Маркъл. Художникът
прекатурна визиите за портретна и фешън снимка,
по този начин както преди време Карл Лагерфелд прекатурна цялата модерно промишленост.
Животът на Петер Линдберг стартира в немския промишлен град Дуисбург и както наподобява, бъдещето не му дава обещание кой знае какво. Останало без майка от ранна възраст, момчето пораства в дребна къщичка дружно с брат си и татко си, който е безусловно безучастен към изкуството. Но самият Петер още от дете е пристрастен от прелестното. Като младеж отпътува да работи в Швейцария, където се заема да оформя витрините в комерсиалния център. Тъй като живее на границата с Нидерландия, летните си ваканции фамилията прекарва на крайбрежието на Нордвийк. Безкрайните пусти плажове и индустриалните пейзажи на родния град се запечатват в паметта на Петер и по-късно оказват мощно въздействие върху неговото творчество. По-късно Линдберг се мести в Берлин. Нощем си изкарва прехраната като шлосер в цех, а денем мечтае за кариерата на художник. През 1960 година той постъпва в Берлинската художествена академия. " От всичко най-вече ме порази това
какъв брой остаряла се оказа програмата
Всички живописни и фотографски техники се преподаваха по най-стандартния и старомоден метод " - ще признае по-късно той в едно изявление. Самият Петер мечтае за независимост. Скоро потегля по стъпките на най-големия си кумир - Винсент ван Гог, и посещава Арл, а по-късно потегля на автостоп на странствуване из Испания и Мароко.
След две години младият актьор се завръща в Германия. Изучава нереално изкуство в Крефелд и още като студент получава предложение да изложи свои работи в известната авангардна изложба " Дениз Рене ". В началото на 70-те години Линдберг стартира да се увлича от фотографията и две години е помощник на дюселдорфския фотограф Ханс Люкс. Когато през 1971 година става чирак на майстора, снимащ най-вече комерсиални планове, младокът съвсем нищо не схваща от занаята. Получава работата не поради качествата си, а единствено тъй като е другар на Люкс. В тези години Линдберг още няма искания да е фотограф, само че твърдо знае, че всичко, което желае, е да поддържа връзка с хората и да основава изкуство със личните си ръце.
В студиото на Люкс прохождащият художник е изумен от това по какъв начин неговият ментор
работи със светлината и оборудването
Новото занятие по този начин го гълтам, че го тласка да отвори свое лично малко ателие в Дюселдорф. Това е крачката към международната популярност. Една от първите популярни фотоси на Линдберг няма нищо общо с стилната промишленост, а и даже и по-късно той постоянно ще се разграничава от нея. Дебютът на младия фотограф е реклама за тютюневата компания Samson, която продава продуктите си, съпроводени от указания по какъв начин клиентът самичък да си свие цигара. И по този начин Линдберг отпътува за Амстердам, където снима по какъв начин непознати си завиват тютюн. Още през цялото време осъзнава, че режисираната снимка не е за него. Той цени естествения живот и само в него вижда особена хубост. Всеки от тези снимки приказва самичък за себе си.
Вече оформящият се негов жанр и неповторимата му визия стартират да носят плодове. През 1977 година фотографът получава позвъняване от фамозния графичен дизайнер и арт директор на списание Twen Уили Флекхаус с предложение за съдействие. Това дава на Петер опцията да снима фото ревю за френския бранд Kenzo, който се планува да заеме 10 страници от стилното списание Moda & Vonen. " Заснех тази поредност изцяло неосъзнато - ще каже след това той. - Нямах никакъв опит в сходни фото сесии. Бях осведомен с няколко работи на Ханс Ферер, Ъруин Пен и Ричард Аведон и това беше всичко. Направих си декор от няколко части цветни тъкани 4 х 8 метра. По него имаше доста дребни точки като на зърниста бленда. Ето по този начин снимах материала, който за времето си беше много необикновен ".
След този опит именитите издания
стартират да засипват художника с преференциални оферти
Първи се обаждат от " Щерн ", които го канят в Париж с думите: " Ние ще ви дадем 14 страници, просто ни направете същата фотография ". След това контракт му предлага Marie Claire, а след това с фотографа се свързва и арт шефът на американския " Вог " Александър Либерман. Но макар примамливите предложения стилът на стилната снимка през 80-те години не импонира креативен на Линдберг. Наложилите се тогава стандарти за това по какъв начин би трябвало да наподобява една жена на корицата са безусловно неприемливи за него. Той не желае да взе участие в основаването на следващия облик на гримираната героиня от Пето авеню, която преди малко е излязла с кученцето си от личната лимузина. Затова създателят подхваща много опасен, само че заслужаващ почитание ход: той отхвърля на Либерман, като декларира, че не вижда дамите такива, каквито ги демонстрира " Вог ".
В отговор Либерман предлага на фотографа да му гостува в Щатите, с цел да му покаже своята визия за женската хубост. Петер приема и отпътува за Лос Анджелис. Заедно с най-известните модели тогава като Татяна Патиц, Линда Еванжелиста, Кристи Търлингтън, Карен Александър, Рейчъл Уилямс и Естел Холидей художникът се насочва към плажа. Облича хубавиците в елементарни бели ризи и ги моли да не се гримират: за него е значима естествената им хубост. С готовите фотографии Линдберг се връща в Ню Йорк и занася досието в редакцията на Vogue. Но редакторите на изданието единствено подвигат плещи, те просто не знаят какво да вършат с сходни фотоси. В последна сметка ги разгласяват в някаква колонка на тематика по какъв начин може да изглеждате добре на плажа с рошава коса. Светът на " Вог " още не е подготвен да одобри експериментатора. Но скоро ще се откри онази, която ще оцени гения му по достолепие.
През 1888 година постът основен редактор на най-известното фешън списание заема Ана Уинтур. Тя още веднъж кани Петер да направи фото сесия за Vogue, който жест на него му подсказва, че модерно промишлеността към този момент не е същата. За фотосите фотографът избира не най-модните, а най-умните модели - Наоми Кембъл, Линда Еванджелиста, Татяна Патиц, Синди Крауфорд и Кристи Търлингтън. Именно с тях той основава запаметяващ се жанр, който става знаков за 90-те години на предишния век. Облечени в елементарни облекла, без грим, манекенките театралничат в естествени пози и гледат право в очите читателя от страниците на списанието. Този миг става повратен в стилния свят. Всеки нов брой на списанието преплита хубостта с личността на дамата, а не с нейния обществен статус. Така благодарение на Линдберг се ражда и терминът " супермодел ". " Когато фотографирам модела - споделя той, - най-много ме интересува неговото лице, неговата персона ".
Черно-бялата снимка е неговата пристрастеност
Художникът до последно недолюбва цифровите фотоапарати; твърди, че му липсва тъмната стаичка, в която се демонстрира лентата.
Последната работа на Питер Линдберг е обложката на последния, септемврийския брой на английското издание на " Вог ", за което той снима за първи път през 1992 г. Задно с поканената в качеството й на редактор брачна половинка на принц Хари Меган Маркъл и основния редактор Едуард Енифул в продължение на седем месеца фотографът основава серия фотоси, отдадени на женската мощ. Под мотото " Силата на смяната " на първа страница се появяват 15 дами, " новаторки, обединени от безстрашието в превъзмогването на компликациите ". Първоначално Енифул има концепцията на корицата да е единствено Меган Маркъл, само че херцогинята преценя, че това би било много нескромно от нейна страна. За свои героини Маркъл избира активистката за психическо здраве Адвоя Абоя, министър-председателката на Нова Зеландия Джасинда Ардерн, африканската бежанка и манекенка Адут Акеч, сомалийската боксьорка Рамила Али, балерината Франческа Хейуорд и други забележителни дами. Последното място на обложката редакторите оставят свободно - това е мястото, предопределено за всяка една от читателките на Vogue.
Малко преди гибелта си Линдберг споделя какво мощно усещане са му създали инструкциите на Меган Маркъл по телефона в навечерието на фотосите. Херцогинята поискала да бъде разкрита естествената хубост на всички участнички във фото сесията и споделила, че би желала да види луничките им. А фотографът отвърнал: " За мен няма нищо по-просто от това. Аз ги боготворя! "
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ